Без въобще да пълзи, бебето проходи

Когато едно дете по някакъв начин изпреварва връстниците си, сърцата на родителите преливат от гордост за успеха му. Но в някои случаи лекарите съветват да не бързате със заключенията. И да не се радвате.
Ето защо.

Мързеливи по неволя
Темпът на добиване на определени умения и етапите от развитието за всяко дете са индивидуални. И то може да пропусне някои „преходни етапи“.
Според медицинските стандарти, децата обикновено започват да пълзят не по-рано от 5-6 месеца. Но се случва бебето да прескочи този етап: то много бързо овладява вертикалната позиция и прави първи стъпки.
В този случай трябва внимателно да разберете причините за напредъка и да се консултирате с невролог: забавянето на някои двигателни умения, включително пълзенето, може да е признак на неврологично заболяване.
Ускореното развитие също може да е тревожен сигнал.
Много често самите родители са виновни за подобен сценарий. Понякога те форсират нещата и насърчават детето бързо да заеме вертикално положение – слагат го в проходилка и по всякакъв начин го стимулират да прави първи стъпки. Основното тук е да не прекалявате и да не оставяте детето дълго време в проходилка.
Защото в изправено положение гръбначният стълб и мускулите, които все още не са укрепнали, се натоварват прекомерно. В бъдеще това може да се отрази зле на стойката и на развитието на стъпалата. 
Вторият, точно обратен случай: възрастните са по-спокойни, когато детето лежи тихо в креватчето и не пречи на никого. Понякога дори не го слагат по корем да си играе, защото в тази позиция някой трябва непрекъснато да го наблюдава и майка му не може и за минута да го изпусне от поглед, камо ли да отиде до другата стая.
В резултат на това бебето, дори когато е будно, е принудено да прекарва по-голямата част от времето като лежи по гръб в креватчето или кошарката си.
И в двата случая то е лишено от свобода на движенията и от възможност да укрепи мускулите си. Така по неволя става „мързеливо“ и много неохотно овладява необходимите умения.

Човешкият мозък  има две полукълба: дясното е отговорно за функциите на лявата страна на тялото, а лявото - за дейностите на дясната. Когато детето пълзи, между двете полукълба се осъществява активна координирана работа.
Резултатът от пълзенето е много сериозен – детето започва по-добре да контролира тялото си и да се ориентира в пространството.

Полезните движения
Движението стимулира развитието на нервната система, психиката и интелекта. Пълзенето помага за развитието на подкоровите структури на мозъка. Освен това придвижването на “четири крака” укрепва опорно-двигателния апарат, мускулите на ръцете и краката.
Доказано е, че децата, които имат възможност да пълзят до насита, са физически по-силни, фината им моторика е по-добре развита, по-рано започват да опознават света около себе си.
Пълзенето също помага за развитието на координацията на ръцете и краката, дясната и лявата страна на тялото, което означава, че подобрява връзката между дясното и лявото полукълбо.
Пълзейки, бебето се научава да контролира движенията си, да разбира тялото си и да се ориентира в пространството. Движението подобрява кръвообращението, укрепва връзките на ставите.
И накрая, от тази позиция за ниго е по-лесно да се научи да сяда.

Важно!
Пропуснатият етап на пълзене в бъдеще може да повлияе на четенето и писането.
Ако в края на първата учебна година ученикът изпитва затруднения при четене и пише с много грешки, може би това е така, защото в ранна възраст не е пълзял истински. По тази причина някои части от мозъка му все още са недоразвити. Консултирайте се с невропсихолог. Специалистът ще препоръча специални физически и интелектуални упражнения, които ще помогнат за решаването на проблема.

Снимка: Getty

Как да насърчите пълзенето

Лекарите силно препоръчват, от една страна, да не се бърза, но в същото време съветват физическата активност да се насърчава. Например, когато е будно, да го слагате по-често по корем. Ако едновременно с това краката му усетят опора, то бързо ще се научи да се отблъсква. Това ще му помогне да тренира мускулите на краката си.
След това то ще се научи да държи главата изправена, а после да се задържа на ръце, като при "лицевите опори".
Когато бебето е „мързеливо“ и не желае да се занимава с подобни упражнения, използвайте трик: поставете любимите му играчки на известно разстояние от него. То неизбежно ще трябва да посегне към тях. Бутайки играчките все по-далеч, ще постигнете желания резултат: ще дойде моментът, в който ще трябва да пълзи до играчките.

- На 5-6 месеца е време да дадете на младия изследовател относителна свобода на движение, тоест да го оставите на пода, като постелете одеяло или килим. И за да не пречи, можете да му дадете предмет за изучаване - нова играчка, дрънкалка или нечупливи кухненски прибори.

- Можете да научите вашето бебе на техниката на пълзене с помощта на голяма надуваема топка (фитбол). Поставете топката в скута си и сложете детето върху нея. Това просто упражнение ще укрепи мускулите на гърба и корема. Можете да поставите бебето по корем върху фитбола и, като го държите, вВнимателно да търкаляте топката , така че краката му периодично да докосват пода.

- За да насърчите бебето да пълзи, ще помогнат играчки на връвчица. Като дърпате играчката зад себе си, то ще пълзи и ще я следва.

- И накрая, добре познатото упражнение „велосипед“ - нека с ваша помощ бебето сгъва и разгъва последователно десния и левия крак, сякаш кара колело. Когато овладее това движение, можете да преминете към едновременно сгъване и разгъване на двата крака.

Никога не е твърде късно
Разбира се, ако бебето, без да пълзи, започне да ходи, вече е невъзможно да го върнете към пълзене. Но и това може да се случи от самосебе си: въпреки, че е проходило на 2-3 години може да започне активно да пълзи. Не се притеснявайте, това не е регресия. Така мъничето се опитва да навакса. Затова не му се карайте и за удобство му постелете килим на пода.
Във всеки случай не трябва да ограничавате физическата му активност, за да не забавите по-нататъшното развитие.
Много по-тревожна е ситуацията, когато придобитите умения се губят по някаква причина. В този случай незабавно се свържете с невролог.

Мона Василева